Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2011 08:14 - Спомен за Гагарин
Автор: edmond Категория: Забавление   
Прочетен: 2480 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 12.04.2011 08:30





image
  Анатолий Навалихин (в средата) и Гагарин (вдясно) като ученици в Саратовския индустриален техникум

Снимка: Михаил Денисов



  Анатолий Навалихин: С Гагарин имахме само едно сако за срещи в училище С наближаването на 50-годишния юбилей от полета на Юрий Гагарин в Космоса, все повече негови близки и приятели започват да споделят с публиката спомените си за великия човек. Съученикът на космонавта Анатолий Навалихин също разказа за лудите юношески години на двамата пред в. "Комсомолская правда".

През 1950 г. Толя Навалихин постъпил в Саратовския индустриален техникум в специалност техник-технолог по студена обработка на метали. Още от първите дни той шокирал съучениците си със своята страст към утринния джогинг.

Навалихин бил единственият от 500-те ученици, живеещи в общежитието на техникума, който бягал за здраве всяка сутрин. Никой не се решил да рискува и да му прави компания в тези кросове. Така че Толя си тичал сам, докато след година в общежитието не се появил Юрий Гагарин. Бъдещият космонавт №1 се настанил в съседната стая и момчетата бързо се сприятелили.

Гагарин и Навалихин ги свързвали много общи неща. И двамата били родени през 1934 г., израснали на село, пристигнали в Саратов по направление като отличници, издържали трудния конкурс. Освен това и двамата били яки момчета, които обичали спорта и движението. Така че нямало нищо чудно в това, че след известно време Гагарин излязъл на първия си сутрешен крос с Навалихин.

"Тичахме всеки ден по 3-5 км в продължение на три години - разказва днес пенсионираният Анатолий. - В шест часа сутринта всички спяха, а ние въртяхме кръгчета."

Още от първи курс в техникума Гагарин станал капитан на баскетболната секция - набирал участници и следял тренировките. Навалихин от своя страна оглавявал ски-секцията. Натоварванията на учениците не били малки и за да издържат, приятелите тичали понякога до 50 км за една тренировка.

"Вечер се прибирахме и просто падахме, а сутринта с Юрка отново се срещахме, за да тичаме - спомня си Анатолий Иванович. - За алкохол дори и не мечтаехме - чаша шампанско за Нова година беше максимумът, който можехме да си позволим. Така и не се научих да пия водка за всички тези години в училище!"

Момичетата в общежитието на Саратовския индустриален техникум били малко. На всеки сто момчета се падали най-много по десет девойки. Така че Навалихин и Гагарин ходели да общуват с противоположния пол в общежитието на съседния институт по педагогика.

"С Юрка имахме само едно сако за двамата - смее се Анатолий Иванович. - Спестихме пари за него, като разтоварвахме торби с цимент на саратовското пристанище. По онова време всички ходеха на училище в униформа, а сакото обличахме поред за танци или кино. Тогава още нямахме постоянни приятелки - днес с една, утре - с друга. Да се влюбваме до уши не влизаше в плановете ни."

Веднъж Гагарин решил да наруши строгия график и едва не се скарал с приятеля си заради това.

"Той обяви, че се е увлякъл по художествената самодейност и иска да ходи в кръжока по драма, вместо на нашите сутрешни кросове - спомня си Навалихин. - Казах му, че това е предателство и че спортът трябва да бъде на първо място, а кръжокът - на второ. Изобщо, се скарахме страшно, но Гагарин така и не излезе на сцената. Затова пък по-късно, когато попадна в екипа на космонавтите, нашите тренировки му помогнаха да издържи на страшните натоварвания."

"Когато завършихме, с Юра разговаряхме надълго и нашироко - продължава Навалихин - Той каза "Ще летя", а аз признах, че много ще пътешествам. Разбирахме, че се разделяме завинаги. След училище отидох на поход в Урал, а Гагарин - в Оренбург, в училището за летци. Много различни пътища си избрахме." 

Между впрочем, по-късно Гагарин си спомня за Навалихин в автобиографичната си книга "Завладяването на космоса":

"Имах приятел - Толя Навалихин - пише Гагарин. - Все залягаше над ските по посипаните със сняг крайградски дъбрави. Аз обаче предпочитах баскетбола. Карах и ски, но не така много и често, както останалите."



http://www.obekti.bg




Гласувай:
5



1. edmond - Ная-красивата усмивка на света.
12.04.2011 08:31
Ная-красивата усмивка на света.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: edmond
Категория: Други
Прочетен: 218413
Постинги: 57
Коментари: 270
Гласове: 341
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031