Прочетен: 2480 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2011 08:30
Анатолий Навалихин (в средата) и Гагарин (вдясно) като ученици в Саратовския индустриален техникум
Снимка: Михаил Денисов
Анатолий Навалихин: С Гагарин имахме само едно сако за срещи в училище С наближаването на 50-годишния юбилей от полета на Юрий Гагарин в Космоса, все повече негови близки и приятели започват да споделят с публиката спомените си за великия човек. Съученикът на космонавта Анатолий Навалихин също разказа за лудите юношески години на двамата пред в. "Комсомолская правда".
През 1950 г. Толя Навалихин постъпил в Саратовския индустриален техникум в специалност техник-технолог по студена обработка на метали. Още от първите дни той шокирал съучениците си със своята страст към утринния джогинг.
Навалихин бил единственият от 500-те ученици, живеещи в общежитието на техникума, който бягал за здраве всяка сутрин. Никой не се решил да рискува и да му прави компания в тези кросове. Така че Толя си тичал сам, докато след година в общежитието не се появил Юрий Гагарин. Бъдещият космонавт №1 се настанил в съседната стая и момчетата бързо се сприятелили.
Гагарин и Навалихин ги свързвали много общи неща. И двамата били родени през 1934 г., израснали на село, пристигнали в Саратов по направление като отличници, издържали трудния конкурс. Освен това и двамата били яки момчета, които обичали спорта и движението. Така че нямало нищо чудно в това, че след известно време Гагарин излязъл на първия си сутрешен крос с Навалихин.
"Тичахме всеки ден по 3-5 км в продължение на три години - разказва днес пенсионираният Анатолий. - В шест часа сутринта всички спяха, а ние въртяхме кръгчета."
Още от първи курс в техникума Гагарин станал капитан на баскетболната секция - набирал участници и следял тренировките. Навалихин от своя страна оглавявал ски-секцията. Натоварванията на учениците не били малки и за да издържат, приятелите тичали понякога до 50 км за една тренировка.
"Вечер се прибирахме и просто падахме, а сутринта с Юрка отново се срещахме, за да тичаме - спомня си Анатолий Иванович. - За алкохол дори и не мечтаехме - чаша шампанско за Нова година беше максимумът, който можехме да си позволим. Така и не се научих да пия водка за всички тези години в училище!"
Момичетата в общежитието на Саратовския индустриален техникум били малко. На всеки сто момчета се падали най-много по десет девойки. Така че Навалихин и Гагарин ходели да общуват с противоположния пол в общежитието на съседния институт по педагогика.
"С Юрка имахме само едно сако за двамата - смее се Анатолий Иванович. - Спестихме пари за него, като разтоварвахме торби с цимент на саратовското пристанище. По онова време всички ходеха на училище в униформа, а сакото обличахме поред за танци или кино. Тогава още нямахме постоянни приятелки - днес с една, утре - с друга. Да се влюбваме до уши не влизаше в плановете ни."
Веднъж Гагарин решил да наруши строгия график и едва не се скарал с приятеля си заради това.
"Той обяви, че се е увлякъл по художествената самодейност и иска да ходи в кръжока по драма, вместо на нашите сутрешни кросове - спомня си Навалихин. - Казах му, че това е предателство и че спортът трябва да бъде на първо място, а кръжокът - на второ. Изобщо, се скарахме страшно, но Гагарин така и не излезе на сцената. Затова пък по-късно, когато попадна в екипа на космонавтите, нашите тренировки му помогнаха да издържи на страшните натоварвания."
"Когато завършихме, с Юра разговаряхме надълго и нашироко - продължава Навалихин - Той каза "Ще летя", а аз признах, че много ще пътешествам. Разбирахме, че се разделяме завинаги. След училище отидох на поход в Урал, а Гагарин - в Оренбург, в училището за летци. Много различни пътища си избрахме."
Между впрочем, по-късно Гагарин си спомня за Навалихин в автобиографичната си книга "Завладяването на космоса":
"Имах приятел - Толя Навалихин - пише Гагарин. - Все залягаше над ските по посипаните със сняг крайградски дъбрави. Аз обаче предпочитах баскетбола. Карах и ски, но не така много и често, както останалите."
http://www.obekti.bg