Прочетен: 7733 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2013 18:54
Преди години в сайта на НОВА се бяхме събрали няколко човека и си разговаряхме в стихове. Беше нещо великолепно, което няма да забравя никога. Поздравявам всички, които бяха в тая група, макар, че за някои вече не зная нищо.
Вижте сега тоя материал. В София беше останала само една книга и я поръчахме преди малко по интернет, но вероянто ще има и нови издания.
"Абсурдни времена" стана хит в книжарниците
Фейсбук поезия оспори тиражите на Дан Браун Снимка: фото: Ивелина Чолакова, Damayanti & Lansky Studio агенция Стандарт Любопитно
София. "Абсурдни времена" не е поредната книга за любов. А поетичен диалог между Него и Нея. Тя е Маргарита Петкова, а той - Добромир Банев. Диалогът се случва във Facebook. Стихотворенията са под формата на реплики, като игра на влюбени, в която всяка страна отговаря с красив стих. Освен от ценителите в мрежата поетичният разговор е забелязан от издателя Лъчезар Минчев и съответно овеществен на хартия. За да се стигне до 116 стихотворения, събрани в книга, чийто тираж търпи ожесточено разграбване.
Някога Никола Вапцаров написа - "Не, сега не е за поезия...". Политическите вълнения, дали онези от времената на Вапцаров или сегашният бунт на Улицата, обаче не трябва да пречат на добрата лирика. Това доказаха Добромир Банев и Маргарита Петкова, чиято стихосбирка "Абсурдни времена" вече е хит по книжарниците. "Да оборваме Вапцаров? Опазил ни Бог. Това е просто цитат от стихотворение. Винаги е време за поезия!", твърди Банев. Той и Маргарита Петкова написаха книгата във Фейсбук, без да се познават лично. И твърдят, че това никога не е било проблем, щом става дума за любовна лирика. "Едва ли някой мисли, че ще намери вътре решение на исканията от уличната демокрация, по-скоро любовната лирика е спасение от абсурдността на ежедневието", твърди Петкова. Която от години размахва най-ценния лозунг - този на любовта. "Всеки човек бива връхлитан от любов поне два-три пъти в живота си. Още повече - хора, които неистово се нуждаят от любов, а точно в момента я нямат. Тогава се отъждествяват с нашите лирически герои (да не забравяме, че поезията не е автобиография!), чрез тях получават това чувство в чистия му вид, такова, каквото то всъщност в живота не може да просъществува повече от девет седмици и половина. Най-много", казва поетесата.
116 стихотворения за любов или просто социален експеримент беше това?, питаме двамата автори. "Експериментите са за хора, които работят и правят опити в лаборатории", споделя Добромир и предпочита да дефинира книгата като много сполучлив проект.
Колкото до заглавието, което звучи съвсем адекватно спрямо юнските и вече юлски протести, оказва се, че е измислено много преди това.
"Просто ми хареса съчетанието от думи", казва Банев. А Маргарита добавя, че времената винаги са абсурдни за техните съвременници, а и любовта сама по себе си е такава - има прекалено много лица и състояния, граничещи с абсурда. Авторите смятат, че хората, които четат техните стихове, са вярващи и търсещи любовта, независимо дали са самотни или не, защото "любовта е универсално любопитна." Добромир Банев не е преживял лично всеки един текст от книгата, но многозначително казва, че някои от нещата са се случили, тъй като "самият живот е едно голямо дежавю". А голямото признание за всеки поет, според него, идва тогава, когато читателите се припознават в стиховете му.
Банев и Петкова се чувстват обнадеждени от това, че книгата чупи рекордите по продажби.
Беше поръчан втори тираж от "Абсурдни времена" и конкурент по продажби е само "Ад" на Дан Браун.
"Изненадващо е, че българите четат и любовна лирика. Красиво е. С Маргарита сме на една честота и се разбираме само с поглед", твърди Добромир Банев. В момента поетите подготвят ръкописа на "Абсурдни времена 2", която се очаква през есента. "Като набереш инерция, трудно спираш да се забавляваш", лаконично обяснява идеята за продължението Петкова.
Тя:
Не питай за предишните. И аз
за бъдещите няма да те питам.
Прибирам се при теб като у нас.
Човеко Божи, чувствам се разбита.
Не искам празни приказки. Недей
да слагаш маса със от пиле мляко.
Прекрасно е, че нямаш полилей!
Със свещ ме търсеше. И ме дочака.
Сега какво ще правиш с мен - не знам.
Както се казва - бий си ме в главата.
Човек, каквото си направи сам...
Е, знаеш поговорката нататък.
От ревност полудял или от страст,
срини ме в ада, сваляй ми звездите...
За миналото - нито звук, ни глас!
А бъдещето разгадай в очите ми.
Той:
Аз знам, че имаш много имена.
И опитът ти с други впечатлява.
Нали си с мен. Нали си у дома.
Да бъда с друга някога?
Не става.
Не искам обяснения. Недей.
Намерих те със свещ. И те дочаках.
Ако ти купя тъжен полилей,
свободна си да продължиш
Нееееее, нета не е виртуален. По истински е от остинското. Човек тук казва много повече, много повече отколкото в живия разговор. Какво нещо сме хората. Колко много имаме събрано в себе си. Благославям нета, че ни освободи от това бреме.
17.07.2013 08:11
Видях го. Никак не е лошо. Добре сте се позабавлявали. Има и доста сполучливи моменти. Но най се смяхна "изгнилото рало".
17.07.2013 16:09
Нали съм права, Китаа?:)
От тогава си казвам и пиша всичко, което си мисля т.к. ако гадините и подлеците решат да те очернят, и ангел да си - те ще правят, говорят и пишат гадости. И това ме беше сполетяло едно време.:) Когато си кореспондирах с Валери Петров, който всъщност се казва Валери Нисим Меворах .:) Защо го криеше - и аз не знам.:))))
Така достатъчно ясна ли съм или все пак предпочиташ да минеш на ,,лични,, както досега?:)))) Не, че за мен има някакво значение, както изясних по-горе.:)
И, да, не смятам да се връщам към медицината, поне не в този живот, Китаа.:))))
18.07.2013 06:08
С обич! Куш
Да не би да ме заплашваш нещо, а?:)
18.07.2013 12:15
Сериозно ли?:) На мен защо ми се струва, че авторът на блога е човекоядец?:)