Колкото повече време минава, колкото повече се руши България, толкова повече си давам сметка, че някои мерки, които се прилагаха при социализма и които на пръв поглед изглеждат репресивни, съвсем не са лишени от логика. Да вземем "жителството". То регулираше равномерното разпределение на населението по територията на страната. "Насърчаването на месното производство" създаваше поминък на хората във всяко селце и предотвратяваше безработицата и икономическата миграция. "Държавно подпомагане" на хората заселващи се в слабо населени райони като Странжа Сакар беше едно добро решение. "Насърчаването на раждаемостта" увеличи населението на България до 9 млн. души. "Разпределението" след завършването на висше образование предотвратяваше липсата на специалисти в предприятията. Да не говорим за грижите за спорта, изкуството и всевъзможните социални придобивки.

Какво е положението сега, всички го знаят-обезлюдяване, безработица, разруха и безнадежност.

Сега ще изкажа няколко еретични мисли, но един аристократ трябва да бъде преди всичко честен, без да се страхува от последствията.

"Когато човек иска да живее в едно стабилно и уредено общество, трябва освен със своите егоистични нужди, да се съобрази и с нуждити на цялото общество, т.е. да си наложи сам известни ограничения поне временно. Колко струва личното щастие, ако се налага да минаваш край просяци и да извръщаш поглед. Не платихме ли твърде висока цена за да се убедим на практика, че "демокрацията" не решава никакви проблеми, а само многократно ги увеличава?!"
Темата е много дълга и сложна и могат да се кажат хиляди неща, но засега прекъсвам за да видим един материал от любимата ми агенция "Дойче веле":


Една тъжна българска картина
  Пусти дворове, рушащи се къщи и безлюдни села. Пътуването из България далеч от големите й градове буди неприятно чувство, пише Сузане Елнер в "Нойе Цюрхер Цайтунг".
В градините плевелите са избуели до метър височина. По ръждясалите огради висят пожълтели некролози, а покривите на изоставените къщи отдавна са пропаднали - така изглеждат много от селата в България. Защо никой не се грижи за заключените с катинар къщи? На човек му се иска да попита някого на улицата "Къде са хората?". Но и по улиците няма кого да срещнеш.
От години България има сериозен демографски проблем. Броят на населението намалява постоянно. Преди 1990-а в балканската страна живееха почти девет милиона души. 23 години по-късно населението се е свило до 7.4 милиона.
Прогресивното обезлюдяване на България е свързано със силната миграционна вълна в посока Западна Европа и САЩ. Не само младите и високообразовани хора напускат страната. Обикновени работници или хора от малките градчета и села с висока безработица също обръщат гръб на родината.
Междувременно почти всеки българин има роднини или познати, които работят в чужбина. Там те печелят много повече, отколкото в България. Средната работна заплата в страната е 370 евро. Тя е най-ниската сред всички страни от ЕС.
На този фон не е изненадващо, че все повече българи търсят късмета си навън, казва един 30-годишен инженер. И отклонява въпроса дали не би предпочел да живее в България, отколкото в Швеция, за да не ограничава връзката с приятелката си само до ваканционните месеци. Той много добре знае, че приятелката му ще го последва в чужбина. "Собствените ми внуци са ми чужди", споделя пък една възрастна жена. "Изглеждам като някоя глупачка, когато синът ми от Америка идва със семейството си през лятото и аз контактувам с внучетата само с ОК".
Нищо чудно, че никой не се грижи за рушащите се къщи. Възрастното поколение вече си е отишло от този свят, а в България ново не се задава.



 

че изпедерастели хюмнета пребиват старци по улиците, родители продават децата си, убиват самотни старци за по два-три лева...
Ето защо трябва да се въведе железен ред - по улиците да се върнат патрулите на т.нар. доброволни отряди, само че сега да са по подобие на германската СА, въвеждане на принудителна трудова повинност за лентяите и мързеливците, под формата на свободни трудови лагери, т.е. принудително заселване в дадена местност, пустеещи села бол - хем природата е страхотна, хем и живота ще се възроди. За бягство - десетгодишна каторга в урановите мини.
Насаждането на сляп ужас в населението от пипалата на специализираната полиция ще възпре поне 99% от боклуците от каквито и да е престъпления. Глоби за най-малките провинения - за неплащане на глобата се описва имущество по бързата процедура.
Има още куп мерки, но трябва здрава ръка и най-вече - подкрепа отвън...

Поздрави!

Шегуваш се, но наистина с гола демокрация и саморегулиране просто затриваме държавата.

Ще дам един пример. В България само около 3 милиона души работят и от тях само около 2 милиона създават национален доход. Всички останали с изключение на учителите и лекарите са търтеи, при това най-високо платени и с постоянни претенции за увеличаване на заплатите. Едно лайно полицайче започва със заплата над 1000 лева, а една женица която шие цял ден в някой цех се мъчи с 350 лв на месец. Един путьо футболист и абсолютно безполезен мухльо получанва по 50 000 на месец, за какво... С нашите данъци държавата обучава висшисти, които моментално отиват да работят за чужди държава. Не е ли редно поне 5 години да си отработят държавното обучение по разпределение. Но то пък къде, като затрихме всички предприятия...Абе лайна с говна и края му не се вижда, защото на някои това положение страшно им харесва.

Кой знае защо, но в главата ми от дълго време се въртят мисли в които се преплитат ятагани и "елитарни" кратуни. Много глави трябва да се разделят с телата си.

A VII NE PROSSITE LI OT PROSYAKA BAIGI A NAGLI JENI .TEI PRINCA PROSYKA NEATE MILOST KAM CARSKI OSOBI KAK DA IMATE KAM VAS SI ILI NEI VAJNO AZ DA SM DOBRE VAJNO EOTGORECSEFOVTE DA SA ZLE IILI PERIFRAZA NA BAT BOKI BORISOV SEKI SE RADVAL KOGAT CSEFA BIL ZLE.

Абе, човек, преведи на български какво си написал и го направи на кирилица. Нищо не ти разбирам. Какво да го правя такъв коментар? Ще го трия, да ти е ясно.

Абе то с когото е и да се заговоря напоследък, веднага му светват очите и повишава тона към "елита".

подводния си говори със Сириус.
там всички са кхмери и мечтата им е да колят американците :)))

п.с. най ме кефи дето искаш да върнеш жителството - леле как искам София да се изпразни малко, че такива задръствания - не ти е работа :)
колата качи разхода на 22 на 100 :)))

Виждаш ли как полека лека кацвате на моя. Както и да го погладнеш "комунистите" са били много по-грижовни към страната си, отколкото "демократите". Това е неоспорим факт. Май само Вмирчо още не схваща истината и ме плюе като луд в другия ми блог. Но нищо, те фактите сами говорят, даже не е и необходимо да си хабя думите. Всички цигани и пришълци вън от София!!! Има достатъчно пустеещи земи, овощни градини и лозя, порутени кравеферми и птицеферми, да се хващат и да произвеждат, защото е срамота България да внася зеленчуци и плодове и месо от чужбина.

любимата ти DW от гедерето ли беше, че не помня?

ти не разбра ли, че тук "демокрация" и "пазарна икономика" не е имало никога, благодарение на твоите любимци от БСП/БКП?

отговори, моля - БСП комунисти ли са?

Виж другите държави от източна Европа и ми кажи къде са им комунистическите партии.

един цитат:

"The highest death tolls that have been documented in communist states occurred in the Soviet Union under Joseph Stalin, in the People's Republic of China under Mao Zedong, and in Cambodia under the Khmer Rouge. The estimates of the number of non-combatants killed by these three regimes alone range from a low of 21 million to a high of 70 million. There have also been killings on a smaller scale in North Korea, Vietnam, and some Eastern European and African countries."

шизофреници сте и ти и твойта партия любима

средната заплата във
финландия е 2700-
долара. Тук е 500-
лева. Защо във
Финландия средната
заплата не е 1250- лева? След като тук
имаме 2,5пъти по-
малка
производителност.? В
Лукойл дето взимали
350-лева. Във Финландия да не би да
вземат 950-лева на
бензиностанция ако
работиш.

Дори не 950-лева. А
точно 875-лева - би
трябвало да взима
финландец на
бензиностанция. А
дали цените са по- евтини тук, виж
дефлатора. Но това
значи че парите на
финландците купуват
повече тук а
българина по-милко там. Но ако вземем БВП
по номинал, и
заплатите, ще се види
колко процента от БВП
на България отива за
заплати и колко от БВП на Финландия отива за
заплати. Като се вземе
средната заплата и се
умножи по
работниците само -
това се сравни с БВП по номинал. Но прибавете
и към БВП и още 40%
което е сивата
икономика. Сива
икономика не значи
черна икономика. Сивата икономика е
светла но крие колко е
изработила, така че те
не крият служителите
си - само кирият
изработеното.

Аз предлагам
придадената стойност
да се дели 70% за
работниците и 30% за
инвеститора. Ако
разбира се знаеш какво е придадена
стойност. Това е когато
се извадят всички
разходи - дори
разходите по труда -
обучение, храна, облекло, безопасност,
инструменти - изобщо
всичко. Лизинг и наем -
също са разход, както
и лихва. Но лизинг и
ремонт на машините само като разход за
произведеното. Ако
цената на фирмата
расте това също е
придадена стойност -
която трябва да се плаща на работника -
служителя - този който
не е инвеститор.

Орелът отлетя. Останаха раците и щуките. Вечното дърпане, разкъсване на земя и сърца. Как германците успяха да живеят добре и при социализма и при капитализма? Толкова ли сме диви, че предпочитаме кокала, пред телешко задушено примерно? :) Власт която да обединява ни трябва, иначе ще се самоспасяваме. А от двама давещи се оцелял няма.
Другото е лъжа!

Тоя коментар е доста точен. Трябва наистина обединяваща фигура, но това е само едната страна на въпроса. Другата и много по-важната страна е обединяваща идеология, цели, задачи и виждания за бъдещето. При условие на пълно разпадане на обществото и зейнала пропаст между бедни и богати, на България и остават още 20 години преди да изчезне от картата на Европа. Проесите на разруха просто ескалират с всяка година и вече е ясно, че тая криза ще е последната за нас.

stefbelchev, искам да ти обърна внимание и на нещо друго много важно. Ти си склонен да обвиняваш предприемачите, че са некоректни към работниците. Аз се движа в тия среди и мога да твърдя със сигурност, че сред българските бизнесмени почти няма такива. За чужденците съм чувал доста лоши неща. За да ти върви работата трябва да се грижиш за работниците си повече отколкото за себе си, иначе отиваш на кино. Ще те крадат и саботират.
Но аз исках да кажа нещо друго. Помисли си само в какво съотношиние са хората които реално създават национален доход към търтеите, които зобат от държавната ясла. При социализма близо 6 милиона души са били заети в сферата на материалното производство, селското стопанство и услугите т.е. повече от 60% от цялото население. Сега по-малко от 2 млн. души изпълнават тия функции, а това е само около 30%. Всичко останало лежи на гърба на тия нещастници, които са предимно в сферата на средния и дребен частен бизнес. Гигантска администрация, 100 хилядна полиция + 200 хиляди частни охранители, всевъзможни институтчета, агенции, комисии и какво ли не смучат от данъците на малкото работещи. Освен това един путьо полицайче се сърди на заплата от 1100 лв. Едно голобрада прокурорче лапа между и 3 и 5 хилядарки, на което аз казвам директно "да ви е.а скапаната демокрацията" в която едни се трудят без почивка и на свой риск, а други им смучат кръвчицата.

Предприемачите са специален тип хора, които не са “никога повече от малцинство” за разлика от преобладаващия брой хора, които имат отношение на пасивна адаптация. Те се отличават със специално отношение (attitude) и склонност (aptitude), повече със специални по характер
“власт” и “лидерство”, отколкото с интелект. Шумпетер твърди: „За да предприемат тези нови неща, е трудно и това представлява обособена
икономическа
функция, първо, защото те лежат извън рутинните задачи, схващани от всекиго, и второ, защото средата се съпротивлява по много начини, които варират в зависимост от социалните условия от простия отказ на финанси или за закупуването на нов продукт до физическото
нападение на човека, опитващ се да го произведе. Да се действа с увереност отвъд обхвата на познатите ориентири и да се преодолее съпротивата изисква склонности, които са налице само в частица от населението и това определя
предприемаческия тип така, както и предприемаческата
функция. Тази функция не се състои в същността си в изобретяването на неща или пък в създаването на условия, които предприемачът да експлоатира. Тя се състои във вършенето на нещата (getting things done)”

Според Й. Шумпетер, най-важната роля в една капиталистическа икономика
принадлежи на предприе¬мача – истинският мотор на икономическото
развитие. Той разграничава
функцията на предприемача от обикновената
функция по управление на предприятието.“Ние се придържаме твърдо към мнението, че едно или друго лице по принцип е предприемач, само ако “осъществява нова комбинация” и то престава да бъде такъв, когато създадено от него предприятие започне по-нататък да функционира в рамките на кръгооборота”.За него предприемачеството
не е професия, защото в подобно състояние човек не може да се намира дълго време. Те трябва аналитично да бъдат обособени като отделна категория, но не в смисъл на социална група. Психологически
портрет на предприемача се оформя от изискванията към неговата функция, а именно разкриване и реализиране на нови възможности. Тези възможности се предоставят от икономическата среда и на първо място – това са новите технически открития и изобретения. Ако обаче в рамките на привичния
кръгооборот
стопанският субект плува по течението, то ако поиска да измени нещо, на него ще му се наложи да плува срещу течението. Затова и поведението на предприемача изглежда
нерационално от гледна точка на стария кръгооборот. Много от нашите знания и навици са твърдо вкоренени в нас, станали са стереотипи на индивидуалното ни или колективно поведение. Така те спомагат за изключителна
икономия на сили, доколкото позволяват много неща да се вършат почти автоматично, без да се изисква особено напре¬жение на ума. “Но както изграждането на нов път не може да се замени с постоянното ходене по него, така и осъщес¬твяването на нови комбинации не може да се смята за просто повторение на обичайните процеси в други мащаби… стопанският субект в този случай извършва не просто по-голям обем работа, но качествено различна работа…Както по време на война на пълководеца му се налага да взема решения без да дочака
събирането на цялата необходима
информация, така и в икономическия живот понякога е необходимо да се действа, без да са предвидени всички детайли на това, което ще последва”.

По принцип няма съвпадение между функциите на предприемача и тези на изобретателя или техни¬ческия
специалист, но дори и да има – това според Шумпетер е случайно. Освен това, Шумпетер се въздържа да нарича предприе¬маческата
дейност “труд”, доколкото труд и иновация са качествено различни. За общоприет икономически мотив в условията на обичайния
кръгооборот се смята търсенето на печалба. Но идеалният тип предприемач е движен не толкова от мечтата за по-голямо благосъстояние,
колкото от индиви¬дуалната
мотивация за успех. Неговите мотиви също са егоистични по особен начин – в смисъл на решителност,
безцеремонност и т.н., доколкото той е лишен от всякакви връзки и традиции. В същото време те и по особен начин са рационални,
доколкото отначало трябва да се създава това, което другите получават в готов вид. За този тип предприемач
печалбата е не толкова цел, колкото средство за реализиране на неговата идея. В същото време самата предприемаческа
дейност се явява пречка за получаване на наслади от тези блага, придобиването на които излиза извън рамките на определено ниво на доходите. Към тях на първо място се отнася свободното време. Първата група мотиви, движещи този тип предприемач се отнася до мечтата и волята му да основе своя частна империя или династия. Втората група мотиви е свързана с волята за победа. Тук влизат, от една страна, желанието за борба и, от друга страна – стремежът към успеха заради самия успех. „И в двата случая икономическата
страна на нещата сама по себе си е съвършено
безразлична за предприемача.
Величината на печалбата тук е всичко на всичко показател за успеха – най-често, защото просто няма друг, – и символ на победата.
Икономическата
дейност се разглежда като вид спорт: един вид финансово надбягване или по- скоро боксьорски двубой”. “Накрая, трета група мотиви е свързана с радостта от творчеството, която се проявява и в други случаи, но само тук се превръща в определящ момент на поведението”. Според Шумпетер предприемачеството
се състои в „правене на неща, които по принцип не влизат в рутинната
бизнесдейност; то представлява
феномен, свързан с по- широкия аспект на лидерството". В неговите разработки се открояват три принципни модела на предприемачество:
Първият модел разкрива промените в технологията, като важен компонент за повишаване на ефективността на ресурсите; Вторият модел се свързва с анализиране
поведението на личността, която организира дейността на предприятието - разглежда се фигурата на предприемача като субект, който търси нови пазарни възможности за произведените или за новите продукти и създава нови комбинации за усвояване на нови изделия; търси усвояване на новаторски идеи; разкриване и овладяване на перспективни ресурси; откриване на нови сфери за предлагане на капитал с цел създаване и развитие на водещи отрасли; Третият модел разглежда
предприемачеството
във връзка с механизма на управление на промяната в обкръжаващата
бизнессреда и в организацията и еволюцията в разбирането на ролята на крупния и малкия бизнес. Шумпетер обръща особено внимание на връзката между иновации и разширяването на кредита.
“Капиталистическата
кредитна система фактически израства от финансиране на новите комбинации и се развива с него”. Кредитът не винаги е възможен на основата на спестяванията, той може да се реализира и чрез създадените от банките пари. Това печатане на нови пари Шумпетер нарича “създаване на нова покупателна сила от нищо”. Затова и банкерът според него не е обикновен посредник в търговията със стоката “поку¬пателна сила”, той е производител на тази стока. Предприемачът сам не може да задвижи промяната, като правило той не разполага в началото със средства и има нужда от кредит. С акта на кредита се откъсват средства за производство от икономическия
кръгооборот с цел да се поставят в нови комбинации: “Най-напред следва да се докаже на пръв поглед странния тезис, че по принцип кредитът не е нужен на никой друг, освен на предприемача или
– това означава същото, само че звучи по-познато – че кредитът служи за целите на промишленото
развитие… За да произвежда, да осъществява нови комбинации, на предприемача е нужна покупателна сила, която не му се предоставя
автоматично…под
формата на доход от продукта на предшестващия
период. Ако предприемачът не притежва
предварително
покупателна сила…, той трябва от някого да я заеме. Ако това не му се удаде, той просто не може да стане предприемач. Не може да се стане предприемач, без предварително да се стане длъжник”. Без съюза между предприемачите и банкерите,
капитализмът е невъзможен.
Шумпетер вярва повече на предприемаческата
активност, откол¬кото на държавата като средство за преодоляване на кризите. Като прагматик, той допуска
известна роля на държавата в следвоенното
възстановяване на Европа, но само като преходен период. Той обаче е по-скоро песимист по отношение на бъдещето на либералната
икономика. Причината за това е постепенното изгасване на предприемаческия дух в големите корпорации и доминирането на бюрокрацията в тях. В по-късните си произведения
Шумпетер свързва предприемачеството с функцията, а не с физическата личност (това по същество е характеристиката на вътрешното
предприемачество):
„Предприемаческата
функция не е задължително
въплътена във физическо лице и конкретно в едно физическо лице. Всяка социална среда има своите начини да изпълнява
предприемаческата
функция.
Предприемаческата
функция може и често се изпълнява съвместно. С развитието на широкомащабните
корпорации това придобива все по- голяма важност: склонности, които нито
един отделен човек не притежава, могат да се вградят в корпоративните
личности; от друга страна,
съставляващите
физически личности трябва неизбежно до определена степен, а много често и в значителна степен, да си взаимодействат. Затова в много случаи е трудно и дори невъзможно да се назове индивидът, който действа като предприемач в един концерн”

Абе, професоре, ние тук говорим по принцип и по-накратко. Какви са тия научно-популярни лекции. Кой ще ти чете толкова дълги коментари. Тук хората са нетърпеливи.

http://deanbaker.net/books/the-conservative-nanny-state.htm

Като основание за
облагане с
корпоративен данък
се счита, че в
условията на
капитализма, дохода се превръща в главен
белег за
икономическите
възможности на
лицата. Основите на
съвременното прогресивно
подоходно облагане
са поставени в
Германия в началото
на 90-те години на 19
век. В по-голямата част от европейските
страни неговото
въвеждане датира от
края на Втората
световна война. В
някои европейски страни, като Англия -
1965г., Белгия - 1962г.
и Италия - 1974г. се
смята, че същинското
облагане на
печалбата започва значително по-късно,
сравнено с Германия
и САЩ, където този
данък действа от
1920г . В
съвременната данъчна система
обектите на облагане
с данъци са главно
имущества, доходи и
обороти /на стоки и
услуги/. Тъй като в миналото
подоходните данъци
в масов мащаб не са
прилагани, преките
данъци са се
представлявали от имуществените
такива. В
съвременните
условия фискалното
значение на
имуществените данъци е
незначително, поради
което може да се
каже, че преките
данъци днес се
представляват главно от подоходните
данъци. С корпоративен данък се облага печалбата на
юридическите лица
за упражняваната от
тях стопанска
дейност. База за
облагане е счетоводната печалба
на данъчните субекти
преобразувана (в
намаление и/или
увеличение) според
съответното законодателство.
Счетоводната
печалба се определя
като разлика между
приходите и
разходите за определен данъчен
период и така
определена тя
подлежи на
преобразуване, т.е.
към нея се добавят или от нея се
изваждат суми. Това
какви суми трябва да
се добавят или
изважда се
регламентира законово. Пример: Фирма има счетоводна печалба
(разликата между
приходите и
разходите по Отчет за
приходите и
разходите)за даден период 1000 (хиляда)
единици. В
разходната част
обаче има записан
разход за 20
(двадесет) единици, който не може да
бъде документално
доказан.
Следователно имаме
преобразуване - към
1000-та единици добавяме 20.
Фирмата ползва
законово облекчение
от 80 (единици),
защото е наела
безработни и тук трябва да се извадят
80-те единици. Базата
за облагане ще бъде
1000+20-80=940
единици. Ако
корпоративният данък е със ставка
20% то самият данък
ще бъде
940*0.20=188 (сто
осемдесет и осем)
единици. От това каква
данъчна политика се
провежда зависи и
какви данъчни
ставки ще се
използват.

Роден съм 1968 г. и цялото ми детство беше в социализЪма, че и част от младежките ми години. Живееше се добре, всичко в държавата беше наред, всичко беше спокойно. Като 8-10 годишен се разхождах по центъра на София в около 22:00-23:00 ч. с приятели. Имах страхотно детство. Всичко беше прекрасно НО!

Всичко това е зад гърба ни. Промените станаха необратими. Колкото и да ни се иска - не можем да върнем колелото назад. Социализмът се срина защото нямаше как да продължи по-нататък по икономически причини. Държавата, кой знае защо беше затънала. Четох някъде, че Горби има пръст в тази работа, но не съм се интересувал от допълнителни подробности.

Дайте да си гледаме настоящето има светлина в края на тунела, макар и много мъничка. Ако погледнем назад в историята има низ от величие и падение на всяка една нация. Всичко е синусоидално. Все още не сме стигнали дъното. Още малко има и ще започнем бавно да изплуваме. Аз поне откровено вярвам, че още не сме стигнали дъното - щом имаме нещо малко за ядене и няма гражданска война - значи не е дъното.

Приятен ви ден :)

Блазе ти, че виждаш светлина. Аз виждам страхотен катаклизъм, който ще преобърне всичко в света. Това нещо, което е сега не може да остане още дълго. В Европа ще има процеси, каквито има сега в арабските държави. Ще започне с религиозни и антиемигрантски бунтове. По-късно ще дойдат и социалните. Нищо не е както трябва.

Ще има катаклизми, но какво да се прави - колелото на историята се върти и никога нищо не е такова, каквото е било. Някои ще оцелеят други не. Не знам аз в коя категория ще бъда но и не ме интересува. Приемам всичко, което се случва и се старая да преминавам през него (или не?!). Не ме е страх от това, което ще ни поднесе бъдещето. То ще се погрижи само за себе си. Старая се да живея максимално просто и щастливо, семейството ми да е добре (за което полагам грижи). Както и да е. Проблемите ни във вселенски мащаб, са толкова нищожни и малки, а ние така хубаво ги раздуваме, че ги правим по-големи от самата Вселена. Все пак съм непоправим оптимист, че след тези сътресения в световен мащаб ни чака нещо по-добро (надявам се). Каквото дойде. Ние, обикновените хора правим историята, защото всеки управник, колкото и силен да е, зависи от нас самите.

Това е. Все пак има някаква светлина в тунела. Все пак световни катаклизми са ставали и преди. Ние хората сме най-оцеляващия вид на тази планета. Имаме бъдеще. Не се отчайвайте.